меродавен
Облик
меродавен (български)
ед. ч. | м. р. | ме·ро·да·вен | |
---|---|---|---|
непълен член | ме·ро·дав·ния | ||
пълен член | ме·ро·дав·ни·ят | ||
ж. р. | ме·ро·дав·на | ||
членувано | ме·ро·дав·на·та | ||
ср. р. | ме·ро·дав·но | ||
членувано | ме·ро·дав·но·то | ||
мн. ч. | ме·ро·дав·ни | ||
членувано | ме·ро·дав·ни·те |
Прилагателно име, тип 79
- Който е от най-важно значение за приемане, утвърждаване и под. на нещо; определящ.
- Който е с авторитет, влияние, от когото зависи нещо; авторитетен, влиятелен.
Етимология
От „мяра“, сх. с „мярка“, и „давам“, т.е. „който (за)дава мяра“, „който има най-много значение за утвърждаване на решение, назначение и др.“.
Фразеологични изрази
Синоними
достоверен, автентичен, убедителен, официален, истински, авторитетен, влиятелен
Антоними
Омоними
Сродни думи
Производни думи
Превод
|
|