менче
Облик
менче (български)
ед.ч. | мен·че | |
---|---|---|
членувано | мен·че·то | |
мн.ч. | мен·че·та | |
членувано | мен·че·та·та |
Съществително нарицателно име, среден род, тип
Малък меден съд.
Етимология
Съкратена форма на медниче „медено котле“.
Фразеологични изрази
Превод
|
|