маг
Облик
маг (български)
ед.ч. | маг | |
---|---|---|
непълен член | ма·га | |
пълен член | ма·гът | |
мн.ч. | ма·го·ве | |
членувано | ма·го·ве·те | |
бройна форма | ма·га | |
звателна форма | — |
Съществително нарицателно име, мъжки род, тип 1
- Човек със способност да прави магии или притежаващ необикновени способности.
- прен. поет. Вълшебник.
Етимология
От староперс. 𐎶𐎦𐎢𐏁 през гр. μάγος, лат. magus.
Фразеологични изрази
Превод
|
|
Синоними
Сродни думи
Производни думи
Източници
- маг в РБЕ на ИБЕ