любознателен
Облик
любознателен (български)
ед. ч. | м. р. | лю·боз·на·те·лен | |
---|---|---|---|
непълен член | лю·боз·на·тел·ния | ||
пълен член | лю·боз·на·тел·ни·ят | ||
ж. р. | лю·боз·на·тел·на | ||
членувано | лю·боз·на·тел·на·та | ||
ср. р. | лю·боз·на·тел·но | ||
членувано | лю·боз·на·тел·но·то | ||
мн. ч. | лю·боз·на·тел·ни | ||
членувано | лю·боз·на·тел·ни·те |
Прилагателно име, тип 79
Който се стреми да придобие нови знания, да научава нови неща.
Етимология
Фразеологични изрази
Синоними
ученолюбив, любопитен, внимателен, работлив, с интереси
Антоними
Омоними
Сродни думи
Производни думи
Превод
|
|