лъчезарен
Облик
лъчезарен (български)
ед. ч. | м. р. | лъ·че·за·рен | |
---|---|---|---|
непълен член | лъ·че·зар·ния | ||
пълен член | лъ·че·зар·ни·ят | ||
ж. р. | лъ·че·зар·на | ||
членувано | лъ·че·зар·на·та | ||
ср. р. | лъ·че·зар·но | ||
членувано | лъ·че·зар·но·то | ||
мн. ч. | лъ·че·зар·ни | ||
членувано | лъ·че·зар·ни·те |
Прилагателно име, тип 79
- Който излъчва, изразява силна радост, изпълнен е с радост, с веселост.
Етимология
Фразеологични изрази
Лъчезарно момиче. Лъчезарна усмивка. Лъчезарно лице.
Синоними
Антоними
Омоними
Сродни думи
Производни думи
Превод
|
|