лоза
лоза (български)
ед.ч. | ло·за | |
---|---|---|
членувано | ло·за·та | |
мн.ч. | ло·зи | |
членувано | ло·зи·те | |
звателна форма | — |
Съществително нарицателно име, женски род, тип
Културно растение, което ражда грозде, Vitis vinifera.
Етимология
старобълг. лоза ἄμπελος (Зогр., Мар., Асем., Син. пс.), „винетка“ (Ев. 1572 г.). Сродни форми: сърбохърв. лòза „лоза, гъвкава пръчка, ластар“, словен. lóza „ластар, лоза, гора“, слов. loza „лоза“, пол. łoza „ивова пръчка“, рус. лозá, укр. лозá, белор. лазá „върба, ивова пръчка, клонче, прът“. Първоначалното значение на *loza е „върба, върбова клонка“, „гора“, впоследствие пренесено по метонимичен път върху културното растение лоза, Vitis vinifera. Срв. и разпространението на значението лоза в езиците, които са най-близо до територията на римската лозарска култура (Панония, Балкански п-в). Това обезсмисля традиционното обяснение на *loza като производна от *lězati/*laziti „лазя, пълзя“, (ИЕ *leh1g^h-/*loh1g^h-), тъй като върбата не е „пълзящо растение“. Лит. lazgà, lazà, латв. lazda, lagzda, lazds, ст.-прус. laxde „тояга, лескова пръчка“ са най-вероятно заети от слав. Най-вероятно се касае за заемка от иран. *raz- „растение; гора“ (перс. rаz, кюрд., заза räz „лоза, лозе, градина със зеленчуци“, парт. raz-pan „пазач на лозе“, осет. рæзæ „плодове, овошки“, рæзун „раста“, вандж. raz „млада гора“), вторично кръстосано по народна етимология с *lěsъ „гора“.
Фразеологични изрази
Превод
|
|