логопед
Облик
логопед (български)
ед.ч. | ло·го·пед | |
---|---|---|
непълен член | ло·го·пе·да | |
пълен член | ло·го·пе·дът | |
мн.ч. | ло·го·пе·ди | |
членувано | ло·го·пе·ди·те | |
бройна форма | ло·го·пе·да | |
звателна форма | — |
Съществително нарицателно име, мъжки род, тип
специалист, които се занимава с корекцията на нарушенията на звуковете на устната реч, нарушенията при правописа, четенето, писането и способността за създаване на всякакъв вид математически операции.
Етимология
гр., лат.
Фразеологични изрази
Превод
|
|
Синоними
речеви и езиков патолог, речеви и езиков терапевт