логаритъм
Облик
логаритъм (български)
ед.ч. | ло·га·ри·тъм | |
---|---|---|
непълен член | ло·га·ри·тъ·ма | |
пълен член | ло·га·ри·тъ·мът | |
мн.ч. | ло·га·рит·ми | |
членувано | ло·га·рит·ми·те | |
бройна форма | ло·га·ри·тъ·ма | |
звателна форма | — |
Съществително нарицателно име, мъжки род, тип 9
Логаритъмът е изобретен от шотландският математик Джон Непер (1550-1617) през 1594 година и теорията му е публикувана 20 години по-късно. Върху тази математическа задача са работили много видни учени. Чрез метода, наречен логаритмуване се намира показателя на степента, с която трябва да се повдигне едно число, наречено основа, за да се получи друго (известно) число. Например
степента в уравнението a x = b
при известна основа a и числото b, ще се намери чрез логаритмуване
x=logab ; или онагледено с числов пример - 3=log327
Разработени са таблици за десетични логаритми (при основа 10), означавани със символа log и натурални логаритми (Logarithmi naturali) при основа е и означавани с ln.
Етимология
Фразеологични изрази
Превод
|
|