лаф
Облик
лаф (български)
ед.ч. | лаф | |
---|---|---|
непълен член | ла·фа | |
пълен член | ла·фът | |
мн.ч. | ла·фо·ве | |
членувано | ла·фо·ве·те | |
бройна форма | ла·фа | |
звателна форма | — |
Съществително нарицателно име, мъжки род, тип 1
- разг. Дума, приказка.
- Лек забавен разговор.
Етимология
От перс. لاف през тур. laf.
Фразеологични изрази
Превод
|
|