кьорав
Облик
кьорав (български)
ед. ч. | м. р. | кьо·рав | |
---|---|---|---|
непълен член | кьо·ра·вия | ||
пълен член | кьо·ра·ви·ят | ||
ж. р. | кьо·ра·ва | ||
членувано | кьо·ра·ва·та | ||
ср. р. | кьо·ра·во | ||
членувано | кьо·ра·во·то | ||
мн. ч. | кьо·ра·ви | ||
членувано | кьо·ра·ви·те |
Прилагателно име, тип 76
Кьорав означава сляп, т.е., че този човек или животно не виждa. Обикновено се употребява за засилване на отрицателно отношение към нещо или една личност. В преносен смисъл се употребява, за да се подчертае невъзприемането на очевидни неща.
Етимология
Фразеологични изрази
Синоними
Антоними
Омоними
Сродни думи
Производни думи
Превод
|
|