къща
Облик
къща (български)
ед.ч. | къ·ща | |
---|---|---|
членувано | къ·ща·та | |
мн.ч. | къ·щи | |
членувано | къ·щи·те | |
звателна форма | — |
Съществително нарицателно име, женски род, тип 41
- Сграда, постройка, в която живеят хора, обикн. едно семейство.
- Прен. Жилище, квартира, дом.
- Прен. Уреждане, подреждане, обстановка в жилище на едно домакинство.
- Прен. Вещите, както и членовете на едно домакинство.
- Прен. Предприятие.
Етимология
старобълг. кѫшта „хижа, колиба, заслон“ (Супр., Гр. Наз., 11 в.), коуща (Сим. сб., 1073) е с руски рефлекс на носовата гласна!, сръб. кућа „къща, помещене, където се намира огнището; кухня“, словен. koča „колиба за пастири или на лозето“. Думата е изключително южнославянска, рус. куща „шатра, хижа“ е заета от черковнославянската литература. Праформа *kǫtja, производна на кътам, със наставка -ja (виж хижа).
Фразеологични изрази
Превод
|
|
Синоними
- жилище, огнище, дом, домакинство, стопанство, семейство, покрив, стряха, сграда, убежище, хижа, покои
- помещение, заведение