къртя
Облик
къртя (български)
Сегашно време | кър·тя |
---|---|
Мин. св. време | кър·тих |
Мин. несв. време | кър·тех |
Повел. наклонение | кър·ти |
Мин. страд. причастие | кър·тен |
Мин. деят. св. причастие | кър·тил |
Мин. деят. несв. причастие | кър·тел |
Сегашно деят. причастие | кър·тещ |
Деепричастие | кър·тей·ки |
Всички форми | |
[редактиране] |
Глагол, тип 173, несвършен вид
(класификация — ?)
- Отделям със сила части от нещо цяло.
- Със сила отделям от мястото му, изваждам с корена.
- Прен. Разг. Вадя издълбоко, силно, здраво.
Етимология
Сроден с г.-луж. korćić „дълбая“, с преносна употреба: сръб. кртити „мъча“, рус. кортеть „изпитвам болка, желая силно“, укр. менi кортно „скучно ми е“, белорус. карцiць, карцець „желая силно“. Праслав. *kъrtiti „чупя, дълбая“, отименен глагол, сроден с лит. kursti, kurstu, kurtau „оглушавам“, kurtus „глух“, лат. curtus „съкратен, осакатен, обрязан, непълен“, възлизащи към старо ИЕ причастие *kŗtos „срязан“, срв. староинд. kŗta- „убит“, kŗntati „реже“ (с метатеза от *kŗtnati), авест. kərəntaiti „реже“ от ИЕ *(s)ker- „режа“.
Фразеологични изрази
Синоними
- чупя, ломя, откъртвам, отломявам, отчупвам, троша, разтрошавам, строшавам, разбивам, развалям, изкъртвам, роня, изронвам, изпокъртвам, поразкъртвам, изваждам, събарям, руша, разрушавам, повреждам
- разкъртвам, копая, издълбавам
- сцепвам, начупвам
Сродни думи
Производни думи
къртене, накърнявам, закърнявам
Превод
|
|