старобълг. крава βου̃ς, vacca (Mikl. 307), кравии прил. βόειος (Бол.). Балт. и слав. племена не са се занимавали с пасищно скотовъдство. Праслав. *korva заедно с лит. karvė „крава“ са заемки от келт. *karwo- „сърна“ (гал. ЛИ Caruus, ст.-уелс. caru, корн. caruu cervus, брет. caru) от ие. *k^еrh2-ueh2, букв. „рогато животно“, срв. старогр. κεραός „рогат“, лат. cervus „елен“, ст.-прус. sirvis „сърна“. Алб. ka, мн.ч. qe „вол“ е сигурно заето от илирийски източник.
