кощунство
Облик
кощунство (български)
ед.ч. | ко·щун·с·т·во | |
---|---|---|
членувано | ко·щун·с·т·во·то | |
мн.ч. | ко·щун·с·т·ва | |
членувано | ко·щун·с·т·ва·та |
Съществително нарицателно име, среден род, тип 54
- светотатство, поругание, поругаване, гавра, осквернение, богохулство
Етимология
производна от старобълг. коштоуна, коштюна μῦθος „измислен разказ, басня, приказка“ (Сим. сб., Шестоднев), коштоунати μυθολογειν „говоря, бърборя“ (Златоуст), кощуна (диал., Казанлъшко) „подигравка, гавра“. Свързана с кощисвам (диал., Русенско) „подигравам“, рус. костить, кощу, укр. костити „мъмря, хуля, оскърбявам“, рус. кощун „присмехулник“ - които се смятат за производни на кост (но срв. чеш. kostiti „обезкостявам“). Чуваш. куштан и тат. куштан „горделивец, шегаджия, кулак“ са заети от рус. кощун.
Фразеологични изрази
Превод
|
|
Синоними
светотатство, поругание, поругаване, гавра, осквернение, богохулство