коткар
Облик
коткар (български)
ед.ч. | кот·кар | |
---|---|---|
непълен член | кот·ка·ря | |
пълен член | кот·ка·рят | |
мн.ч. | кот·ка·ри | |
членувано | кот·ка·ри·те | |
бройна форма | кот·ка·ри | |
звателна форма | кот·ка·рю |
Съществително нарицателно име, мъжки род, тип 31a
- разг. Човек, който много обича или отглежда котки.
Етимология
Фразеологични изрази
Превод
|
|
Синоними
Сродни думи
Производни думи
Източници
- коткар в РБЕ на ИБЕ