кост
Облик
кост (български)
ед.ч. | кост | |
---|---|---|
членувано | кост·та | |
мн.ч. | кос·ти | |
членувано | кос·ти·те | |
звателна форма | — |
Съществително нарицателно име, женски род, тип 49
- Съставна част на скелета у човека и гръбначните животни. [1]
Етимология
старобълг. кость ὀστέον (Зогр., Мар., Син. пс., Син. тр., Супр., Слепч., Добрейш., Ман.), ость (Син. пс.) - архаизъм или грешка на преписвача?. Праслав. *kostь - склонитбен тип на i-основи, с неизяснен напълно произход. Вероятно представлява кръстосване на праслав. *ostь, сродно със ст.-инд. asthi-, авест. ast, asti-, старогр. ὀστέον, лат. ōs, род.п. ossis, всички със значение „кост“, с лат. соstа „ребро“ (~ рум. coastă > сърбохърв. кост „ребро“).
Фразеологични изрази
Превод
|
|