космат
Облик
космат (български)
ед. ч. | м. р. | кос·мат | |
---|---|---|---|
непълен член | кос·ма·тия | ||
пълен член | кос·ма·ти·ят | ||
ж. р. | кос·ма·та | ||
членувано | кос·ма·та·та | ||
ср. р. | кос·ма·то | ||
членувано | кос·ма·то·то | ||
мн. ч. | кос·ма·ти | ||
членувано | кос·ма·ти·те |
Прилагателно име, тип 76
- Обрасъл/покрит с косми. [1]
Етимология
Сродни форми: сърбохърв. космат, чеш. kosmatý, пол. kosmaty, г.-луж. д.-луж. kosmaty, рус. косматый, укр. косматий. Праслав. *kosmatъ, прил. на -atъ от косъм.
Фразеологични изрази
Синоними
Антоними
Омоними
Сродни думи
Производни думи
Превод
|
|