копито

копито (български)

копито ±
ед.ч.		ко·пи·то
ед.ч.	членувано	ко·пи·то·то
мн.ч.		ко·пи·та
мн.ч.	членувано	ко·пи·та·та

Съществително нарицателно име, среден род, тип 54

Голямо твърдо образувание на крайниците на някои бозайници, представляващо видоизменен нокът.

Етимология

От ст.-бълг. копыто ungula, копытьце „вид обувка“ (Mikl.). Праслав. *kopyto - сближава се с *kopati „копая“, но образуването е неясно. Много по-вероятно е да е сродно със ст.-сканд. hōfr, ст.-в.-нем. huof, ст.-инд. śapha-, авест. safa-, осет. sæftæg „копито“ (от *(s)kepHo-/*(s)kopHo-), а дългото u да е вторично (под влияние да *koryto).

Фразеологични изрази

Превод

албански: ^(sq)
английски: hoof^(en)
арабски: ^(ar)
арменски: ^(hy)
африкаанс: ^(af)
баски: ^(eu)
белоруски: ^(be)
бретонски: ^(br)
виетнамски: ^(vi)
грузински: ^(ka)
гръцки: οπλή^(el)
датски: ^(da)
есперанто: ^(eo)
естонски: ^(et)
иврит: ^(he)
индонезийски: ^(id)
интерлингва: ^(ia)
ирландски: ^(ga)
исландски: ^(is)
испански: pezuña^(es), casco^(es)
италиански: zoccolo^(it)
каталонски: ^(ca)
китайски: ^(zh)
корейски: ^(ko)
корнуолски: ^(kw)
латвийски: ^(lv)
латински: ^(la)
литовски: ^(lt)
люксембургски: ^(lb)
малайски: ^(ms)

маори: ^(mi)
немски: Huf^(de)
норвежки: ^(no)
персийски: ^(fa)
полски: ^(pl)
португалски: ^(pt)
румънски: ^(ro)
руски: копыто^(ru)
самоански: ^(sm)
сингалски: ^(si)
словашки: ^(sk)
словенски: ^(sl)
сръбски: ^(sr)
тагалог: ^(tl)
тайландски: ^(th)
турски: tırnak^(tr)
украински: ^(uk)
унгарски: ^(hu)
урду: ^(ur)
фински: ^(fi)
френски: sabot^(fr)
фрисийски: ^(fy)
хавайски: ^(haw)
хинди: ^(hi)
холандски: ^(nl)
хърватски: ^(hr)
чешки: ^(cs)
шведски: ^(sv)
шотландски: ^(sco)
японски: ^(ja)

Синоними

Сродни думи

Производни думи

чифтокопитен, еднокопитен