конюнктура
Облик
конюнктура (български)
ед.ч. | ко·нюн·к·ту·ра | |
---|---|---|
членувано | ко·нюн·к·ту·ра·та | |
мн.ч. | ко·нюн·к·ту·ри | |
членувано | ко·нюн·к·ту·ри·те | |
звателна форма | — |
Съществително нарицателно име, женски род, тип 41
- Стечение на обстоятелствата, обстановка, ситуация, положение на предмети, което е в състояние да повлияе на изхода на някое дело.
Етимология
Фразеологични изрази
Превод
|
|
Синоними
обстоятелства, условия, обстановка, положение, стечение на обстоятелства
Сродни думи
Tекущо състояние