консонанс
Облик
консонанс (български)
ед.ч. | кон·со·нанс | |
---|---|---|
непълен член | кон·со·нан·са | |
пълен член | кон·со·нан·сът | |
мн.ч. | кон·со·нан·си | |
членувано | кон·со·нан·си·те | |
бройна форма | кон·со·нан·са | |
звателна форма | — |
Съществително нарицателно име, мъжки род, тип 7
В литературата: Повторение на една и съща съгласна 2 или повече пъти в кратка последователност.
Етимология
Фразеологични изрази
Превод
|
|
Синоними
съзвучие, благозвучие, хармония, акорд, асонанс