консерватор
Облик
консерватор (български)
ед.ч. | кон·сер·ва·тор | |
---|---|---|
непълен член | кон·сер·ва·то·ра | |
пълен член | кон·сер·ва·то·рът | |
мн.ч. | кон·сер·ва·то·ри | |
членувано | кон·сер·ва·то·ри·те | |
бройна форма | кон·сер·ва·то·ра | |
звателна форма | кон·сер·ва·то·ре |
Съществително нарицателно име, мъжки род, тип 7a
- Член на консервативна партия.
- Пренебр. Човек с консервативни убеждения, който трудно приема новото.
Етимология
Фразеологични изрази
Баща ѝ е голям консерватор.
Превод
|
|
Синоними
традиционалист, назадничав, реакционер, ретроград, закостенял, изостанал
Сродни думи
Производни думи
консервативен