конкретен
Облик
конкретен (български)
ед. ч. | м. р. | кон·к·ре·тен | |
---|---|---|---|
непълен член | кон·к·рет·ния | ||
пълен член | кон·к·рет·ни·ят | ||
ж. р. | кон·к·рет·на | ||
членувано | кон·к·рет·на·та | ||
ср. р. | кон·к·рет·но | ||
членувано | кон·к·рет·но·то | ||
мн. ч. | кон·к·рет·ни | ||
членувано | кон·к·рет·ни·те |
Прилагателно име, тип 79
- точен, детайлен, точно определен (а не общо)
- предметен, действителен (а не абстрактен)
Етимология
В българския думата е претърпяла развитие — използва се предимно значение 1, макар че 2-рото е по произход от лат. concretus „сгъстен, плътен“, Part. Perf. от concrescere „сраствам, сгъстявам се". Срв. англ. concrete „бетон“.
Фразеологични изрази
Синоними
- даден, определен, примерен, предметен, обстоятелствен, видим, реален, осезаем
- действителен, истински, фактически, съществуващ, настоящ
- обективен
- ясен
Антоними
Омоними
Сродни думи
Производни думи
Превод
|
|