конвергенция
Облик
конвергенция (български)
ед.ч. | кон·вер·ген·ция | |
---|---|---|
членувано | кон·вер·ген·ци·я·та | |
мн.ч. | кон·вер·ген·ции | |
членувано | кон·вер·ген·ци·и·те | |
звателна форма | — |
Съществително нарицателно име, женски род, тип 47
- Съвпадение (или близко сходство) на някои признаци (или свойства) при независими едни от други предмети (или явления).
Етимология
Фразеологични изрази
Превод
|
|