компетентен
Облик
компетентен (български)
ед. ч. | м. р. | ком·пе·тен·тен | |
---|---|---|---|
непълен член | ком·пе·тен·т·ния | ||
пълен член | ком·пе·тен·т·ни·ят | ||
ж. р. | ком·пе·тен·т·на | ||
членувано | ком·пе·тен·т·на·та | ||
ср. р. | ком·пе·тен·т·но | ||
членувано | ком·пе·тен·т·но·то | ||
мн. ч. | ком·пе·тен·т·ни | ||
членувано | ком·пе·тен·т·ни·те |
Прилагателно име, тип 79
1. Който е добре подготвен; вещ в дадена област. Компетентен лекар. Компетентен инженер. 2. Който е направен с добра осведоменост и подготвеност. Компетентен доклад. Компетентен съвет. 3. Който има пълномощия като служебно лице или институция. Не съм компетентен да реша този въпрос. същ. компетентност, компетентността, ж.
Етимология
Фразеологични изрази
Синоними
- сведущ, вещ, опитен, способен, знаещ, умел, осведомен, запознат, авторитетен
- подготвен
- квалифициран, с необходимия ценз
- годен
- кадърен, достоен
Антоними
некадърен; неопитен; неспособен; незнаещ; неумел; неосведомен; незапознат; неподготвен; неквалифициран; негоден; недостоен
Омоними
Сродни думи
Производни думи
Превод
|
|