колоездач
Облик
колоездач (български)
ед.ч. | ко·ло·ез·дач | |
---|---|---|
непълен член | ко·ло·ез·да·ча | |
пълен член | ко·ло·ез·да·чът | |
мн.ч. | ко·ло·ез·да·чи | |
членувано | ко·ло·ез·да·чи·те | |
бройна форма | ко·ло·ез·да·ча | |
звателна форма | ко·ло·ез·да·чо |
Съществително нарицателно име, мъжки род, тип
човек, който кара колело
Етимология
колело + яздя
Фразеологични изрази
Превод
|
|