кокалясване
Облик
кокалясване (български)
ед.ч. | ко·ка·ляс·ва·не | |
---|---|---|
членувано | ко·ка·ляс·ва·не·то | |
мн.ч. | ко·ка·ляс·ва·ния | |
членувано | ко·ка·ляс·ва·ни·я·та |
Съществително нарицателно име, среден род, тип 71
- диал. Ставане твърдо като кокал.
Етимология
Отгл. същ. от кокалясвам.
Фразеологични изрази
Превод
|
|
Синоними
Сродни думи
Производни думи
Източници
- кокалясване в РБЕ на ИБЕ