Направо към съдържанието

козел

От Уикиречник

козел (български)

Съществително нарицателно име, мъжки род, тип

Мъжка коза.

Етимология

старобълг. козьлъ χίμαρος (Син. тр., Супр., Слепч. ап.), козелъ (Ман. хр.), от коза със старинен суф. -ьлъ. Сравни интересната дума ст.-бълг. козьлогласованиє „трагическа случка, печална сцена“ (Григ. Наз. ХІ в., Слепч. ап.), буквален превод на гр. τραγωδία от τραγος „козел“.

Фразеологични изрази

Превод

  • албански:  (sq)
  • английски:  (en)
  • арабски:  (ar)
  • арменски:  (hy)
  • африкаанс:  (af)
  • баски:  (eu)
  • белоруски:  (be)
  • бретонски:  (br)
  • виетнамски:  (vi)
  • грузински:  (ka)
  • гръцки:  (el)
  • датски:  (da)
  • есперанто:  (eo)
  • естонски:  (et)
  • иврит:  (he)
  • индонезийски:  (id)
  • интерлингва:  (ia)
  • ирландски:  (ga)
  • исландски:  (is)
  • испански:  (es)
  • италиански:  (it)
  • каталонски:  (ca)
  • китайски:  (zh)
  • корейски:  (ko)
  • корнийски:  (kw)
  • латвийски:  (lv)
  • латински:  (la)
  • литовски:  (lt)
  • люксембургски:  (lb)
  • малайски:  (ms)

Синоними

Сродни думи

Производни думи

козел (български)

, неосновна форма

Вид

Oсновна форма

козя