коварен
коварен (български)
ед. ч. | м. р. | ко·ва·рен | |
---|---|---|---|
непълен член | ко·вар·ния | ||
пълен член | ко·вар·ни·ят | ||
ж. р. | ко·вар·на | ||
членувано | ко·вар·на·та | ||
ср. р. | ко·вар·но | ||
членувано | ко·вар·но·то | ||
мн. ч. | ко·вар·ни | ||
членувано | ко·вар·ни·те |
Прилагателно име, тип 79
- Който е със зли намерения спрямо някого и прикрито, потайно действа за тяхното осъществяване. [1]
Етимология
ст.-бълг. коварьнъ astutus „хитър, коварен“ (Слепч.), производна на *kovarь „ковач, заговорник, човек със зла умисъл“, срв. ст.-бълг. ковъ insidiae „зла умисъл“ (Мар., Син.пс., Клоц., Гилф., Охр.). Значението „със зла умисъл“ в слав. езици се е разпространило по книжовен път. Образуващата основа е характерна за зап.-слав. езици: словен. kovar „ковач, заговорник“, чеш. kovář, г.-луж. kovaŕ, д.-луж. kowaŕ „ковач“, също ст.-чеш. kuzlo „коварство“, но също така се среща старобълг. ковьникъ insidiator „заговорник“ (Зогр., Мар.), ковати зълаıа „замислям недобро“, сърб. ковник „ковач, заговорник“, словен. kovnik, чеш. диал. kovník „ковач“, рус.диал. кавник „вълшебник“.
Твърде вероятно е *kovarьnъ да е моравизъм в ст.-слав. писмени паметници, тъй като по образуване праслав. *kovarь има паралел (или прототип) в герм. *hauari- „рудокопач“ (ср.-в.-нем. hawer, нем. Hauer) и не е характерно за южнослав. езици, където преобладават *kovьnikъ, *kovačь.
В слав. езици значенията „ковач“, „вълшебник“ и „заговорник“ се преплитат, срв. ст.-бълг. бльхъчии τέκτων „ковач“ в превода на „Слова против арианите“ на Ат. Александрийски, което е заето от тюрк. bilgüči „мъдрец“.
Фразеологични изрази
Синоними
- лукав, подъл, злобен, зъл, злорад, притворен, престорен, хитър, ехиден, лицемерен, двуличен, долен, лъжлив
- вероломен, неверен, предателски, изменнически
- измамлив
- таен, потаен, непочтен, измамнически
Антоними
Омоними
Сродни думи
Производни думи
Превод
|
|