ст.-бълг. кобыла ἵππος (Супр., Ман. хр.), кобъıлнъıи „кобилешки“ (Ман. хр.). Праслав. *kobyla, в очевидна връзка с лат. caballus „работен кон, кранта“ (срвек. лат. cabo, cabonis „кон“ е глоса, вторично образувана от caballus), ст.-гръц. глоса καβάλλης ἐργάτης ἵππος „работен кон“ (Хезихий), етноним Καβαλεῖς, Καβηληες в района на р. Меандър, ЛИ Καβαλλας (Ефес) и с тракийското МИ Καβύλη (*kabūle) „Ямбол“, както и с малоазийската (фригийска) богиня Κύβελη „Кибела“,чието име се приема, че означава „планина“ (срв. планина Κύβελα в Мала Азия). Така че понятието *kobyla може да означава „планински (кон)“. За повече вижЭССЯ т. Х: стр. 93-98. Понятието се е разпространило и на Изток: перс. kаvаl „бърз кон“, ср.-тюрк. käväl „жребец“ (Махмуд ал-Кашгари).
