княз
княз (български)
| ед.ч. | княз | |
|---|---|---|
| непълен член | кня·за | |
| пълен член | кня·зът | |
| мн.ч. | кня·зе | |
| членувано | кня·зе·те | |
| бройна форма | — | |
| звателна форма | кня·же | |
Съществително нарицателно име, мъжки род, тип 35a
- Държавен глава, който няма пълна независимост.
- Престолонаследник.
- Благородническо звание.
Етимология
ст.-бълг. кънѧѕь ἡγεμών, ἄρχων, βασιλεύς, κόμης „княз, владетел, владика (в Еванг. и за Христос), водач, глава (на синагога и др.)“ (Пан. л., Ч. Храб., Зогр., Мар., Асем., Сав., Син. тр., Син. пс., Ефр. Сирин, Ман. хр.). Срв. قنّاز (qnnaz у Ибн Хурдадбе < ст.-рус. князь), „титла на вождовете на славяните“. Очевидно свързана с езическия период в бълг. история (срв. Кроумъ кнѧзь (Ман. хр.) и в Именника на бълг. ханове) и заменена с титлата цар, впоследствие почти напълно излязла от употреба в бълг. диалекти (диал. кнез „старейшина“ (СЗ Б-я), МИ Кнежа). Обликът княз е зает по книжовен път от руски след Освобождението. Праслав. *kъnęʒь, ж.р. *kъnęgyni „княгиня“ е заета от прагерм. *kuningaz „владетел, крал“ или гот. *kuniggs, ст.-в.-нем. kuning, производни на герм. *kuni „род“. От прагерм. са заети и фин., ест. kuningas „крал“,възможно е заемането от праб. титла κανασυβιγι.
Фразеологични изрази
Превод
|
|
Синоними
Сродни думи
княже Зв. п.
Производни думи
князов прил., княжев прил. от стб., княжески прил., княжество ср., междукняжие ср. Д. Ганчев, князуване ср. Д. Ганчев,княгиня ж., княгинин прил. Д. Ганчев