Направо към съдържанието

ключ

От Уикиречник

Съществително нарицателно име, мъжки род, тип 1

  1. Предмет, служещ за сигурно запиране (заключване) на врати.
  2. Електрически прекъсвач с две устойчиви положения.

Етимология

старобълг. ключь ~ клюка, лит. kliūti „зацепвам“, старогр. κληΐς, κλᾱίς, κλάξ „ключ“, κλείω „затварям“, лат. clāvus „гвоздей“, clāvis „ключ“, claudō „затварям“, ирл. cló „гвоздей“, ст.в.нем. sluʒʒil „ключ“ (*sklu-)

Фразеологични изрази

Превод

  • английски:
  1. key (en)
  2. switch
  • арабски: [[]] (ar)
  • арменски: [[]]
  • африкаанс: [[]] (af)
  • белоруски: [[]] (be)
  • гръцки: [[]] (el)
  • датски: nøgle (da)
  • есперанто: [[]] (eo)
  • естонски: [[]] (et)
  • иврит: [[]]
  • индонезийски: [[]]
  • ирландски: [[]]
  • исландски: [[]]
  • испански: llave (es)
  • италиански: chiave (it)
  • китайски: [[]] (zh)
  • корейски: [[]] (ko)
  • латвийски: [[]] (lv)
  • латински: clavis (la)
  • литовски: [[]] (lt)

Синоними

Сродни думи

Производни думи