ключ
Облик
ключ (български)
ед.ч. | ключ | |
---|---|---|
непълен член | клю·ча | |
пълен член | клю·чът | |
мн.ч. | клю·чо·ве | |
членувано | клю·чо·ве·те | |
бройна форма | клю·ча | |
звателна форма | — |
Съществително нарицателно име, мъжки род, тип 1
- Предмет, служещ за сигурно запиране (заключване) на врати.
- Електрически прекъсвач с две устойчиви положения.
Етимология
старобълг. ключь ~ клюка, лит. kliūti „зацепвам“, старогр. κληΐς, κλᾱίς, κλάξ „ключ“, κλείω „затварям“, лат. clāvus „гвоздей“, clāvis „ключ“, claudō „затварям“, ирл. cló „гвоздей“, ст.в.нем. sluʒʒil „ключ“ (*sklu-)
Фразеологични изрази
Превод
|
|
Синоними
- тайна, загадка, възел, разрешение
- ключова дума, парола
- легенда, условни знаци, код, шифър
- прекъсвач, превключвател, комутатор
- път, способ, ключова позиция