клин
Облик
клин (български)
ед.ч. | клин | |
---|---|---|
непълен член | кли·на | |
пълен член | кли·нът | |
мн.ч. | кли·но·ве | |
членувано | кли·но·ве·те | |
бройна форма | кли·на | |
звателна форма | — |
Съществително нарицателно име, мъжки род, тип 1
- Метален или дървен къс, заострен в единия край, използват за разцепване на предмети или за закрепване.
- Дълги, плътно прилепнали гащи.
- Писмен знак, приличащ на клин.
Етимология
Фразеологични изрази
клин клин избива; ни в клин, ни в ръкав
Превод
|
|
Синоними
- шиш
- противодействие
- клечка, колче, щифт, шплинт, чеп, запушалка, тапа
- острие, заострен край, шип
- металически прът, кол