кача
Облик
кача (български)
Сегашно време | ка·ча |
---|---|
Мин. св. време | ка·чих |
Мин. несв. време | ка·чех |
Повел. наклонение | ка·чи |
Мин. страд. причастие | ка·чен |
Мин. деят. св. причастие | ка·чил |
Мин. деят. несв. причастие | ка·чел |
Сегашно деят. причастие | ка·чещ |
Деепричастие | ка·чей·ки |
Всички форми | |
[редактиране] |
Глагол, тип , свършен
(класификация — )
Етимология
Не е засвидетелстван в старобълг. език. Разпространен в южнослав. езици. Сравнението с гот. hahan „колебая се“, старосканд. hanga, староангл. hengan „закачам“, хет. gank- „вися, меря“, староинд. śaŋkate „колебае се“ е съмнително поради наличието на -n- в корена. По-вероятно е да е директна заемка от балканолат. captiare „ловя, хващам“, ad-captiare „прихващам“, откъдето е рум. a se acăţa, a se agăţa „окачвам, прикачвам“.
Фразеологични изрази
Превод
|
|