кантар
Облик
кантар (български)
ед.ч. | кан·тар | |
---|---|---|
непълен член | кан·та·ра | |
пълен член | кан·та·рът | |
мн.ч. | кан·та·ри | |
членувано | кан·та·ри·те | |
бройна форма | кан·та·ра | |
звателна форма | — |
Съществително нарицателно име, мъжки род, тип
- Уред за претегляне.
- Вид по-голяма теглилка.
Етимология
Заета през тур. kantar от араб. قنتار [qintar], което е от лат. centenarium „мярка за тежест“, производна на centum „сто“.
Фразеологични изрази
Превод
|
|