камшик
Облик
камшик (български)
ед.ч. | кам·шик | |
---|---|---|
непълен член | кам·ши·ка | |
пълен член | кам·ши·кът | |
мн.ч. | кам·ши·ци | |
членувано | кам·ши·ци·те | |
бройна форма | кам·ши·ка | |
звателна форма | — |
Съществително нарицателно име, мъжки род, тип 14
- Пръчка с връв или ремък на края за биене.
- (диал.) растение гребник, Agrimonia eupatoria.
Етимология
диал. камшия (Самоков), камшие (Смолянско, Маданско, Златоград). По всяка вероятност от къпчакско, куманско *qamšïq (срв. казах. қамшы, башк. ҡамсы), където -q е тюрк. умал. наставка, а не от тур. kamçı, което е кръстосано с камшик в диал. камджик, камчик. Другите балкански форми: нгр. καμτζίκι, алб. kamzhik, kamçik са също с -к, срв. и рус. камчуг, укр., белор. канчук, пол. kańczuk (от укр.) „казашки камшик“, ст.-рус. камчугъ tumor ventri (16 в.) (БЕР-2, 195)
Фразеологични изрази
Превод
|