кадифе
Облик
кадифе (български)
ед.ч. | ка·ди·фе | |
---|---|---|
членувано | ка·ди·фе·то | |
мн.ч. | ка·ди·фе·та | |
членувано | ка·ди·фе·та·та |
Съществително нарицателно име, среден род, тип
- Вид мъхест плат.
- Диал. Растение турта или червен щир.
Етимология
През тур. kadife от араб. قَطِيفَة [qaṭifa] „кадифе; вид растение с мъхести листа“.
Фразеологични изрази
Превод
|
|