ирационален
Облик
ирационален (български)
ед. ч. | м. р. | ира·ци·о·на·лен | |
---|---|---|---|
непълен член | ира·ци·о·нал·ния | ||
пълен член | ира·ци·о·нал·ни·ят | ||
ж. р. | ира·ци·о·нал·на | ||
членувано | ира·ци·о·нал·на·та | ||
ср. р. | ира·ци·о·нал·но | ||
членувано | ира·ци·о·нал·но·то | ||
мн. ч. | ира·ци·о·нал·ни | ||
членувано | ира·ци·о·нал·ни·те |
Прилагателно име, тип 79
- Който е необясним за разума; тайнствен, мистичен.
- мат. За математическа величина, която не може да се изрази нито с цели , нито с дробни числа.
Етимология
от латински irrationalis - неразумен, механичен
Фразеологични изрази
Синоними
Антоними
Омоними
Сродни думи
Производни думи
Превод
|
|