изходящ
Облик
изходящ (български)
ед. ч. | м. р. | из·хо·дящ | |
---|---|---|---|
непълен член | из·хо·дя·щия | ||
пълен член | из·хо·дя·щи·ят | ||
ж. р. | из·хо·дя·ща | ||
членувано | из·хо·дя·ща·та | ||
ср. р. | из·хо·дя·що | ||
членувано | из·хо·дя·що·то | ||
мн. ч. | из·хо·дя·щи | ||
членувано | из·хо·дя·щи·те |
Прилагателно име, тип 76
Значение: https://ibl.bas.bg/rbe/lang/bg/%D0%B8%D0%B7%D1%85%D0%BE%D0%B4%D1%8F%D1%89/
Етимология
Фразеологични изрази
Синоними
Антоними
Омоними
Сродни думи
Производни думи
Превод
|
|