изповедание
Облик
изповедание (български)
ед.ч. | из·по·ве·да·ние | |
---|---|---|
членувано | из·по·ве·да·ни·е·то | |
мн.ч. | из·по·ве·да·ния | |
членувано | из·по·ве·да·ни·я·та |
Съществително нарицателно име, среден род, тип 72
- Система от религиозни схващания и обреди, която някой споделя, изповядва. [1]
Етимология
Фразеологични изрази
Превод
|
|
Синоними
вероизповедание, религия, верую, вярване, вяра
Сродни думи
Производни думи
- ↑ изповедание в РБЕ на ИБЕ