изгонвам
Облик
изгонвам (български)
Сегашно време | из·гон·вам |
---|---|
Мин. св. време | из·гон·вах |
Мин. несв. време | из·гон·вах |
Повел. наклонение | из·гон·вай |
Мин. страд. причастие | из·гон·ван |
Мин. деят. св. причастие | из·гон·вал |
Мин. деят. несв. причастие | из·гон·вал |
Сегашно деят. причастие | из·гон·ващ |
Деепричастие | из·гон·вай·ки |
Всички форми | |
[редактиране] |
Глагол, тип 186, несвършен
(класификация — преходен)
- Принуждавам някого да се отстрани, да се махне от някъде, да напусне някое място – временно или завинаги. [1]
Етимология
Фразеологични изрази
Синоними
- изпъждам, пропъждам, изхвърлям на улицата, прогонвам, прокуждам, пъдя, гоня, натирвам, изринвам, изритвам, давам пътя, измитам, изтласквам, изтиквам, избутвам, напъждам, изблъсквам, разгонвам, отстранявам, отлъчвам, отделям, изключвам, излъчвам, отдалечавам, отчислявам, уединявам
- изселвам, заточвам, екстернирам
- отритвам
Превод
|
|