иго
Облик
иго (български)
ед.ч. | иго | |
---|---|---|
членувано | иго·то | |
мн.ч. | ига | |
членувано | ига·та |
Съществително нарицателно име, среден род, тип 54
- Приспособление за впрягане на домашни животни - хомот, ярем. обл. кобилица.
- Състояние на чуждо държавно управление, при което дадено население е обезправено и лишено от възможността за самостоятелна политическа, икономическа и културна изява.
Етимология
старобълг. иго ζυγόν „ярем“ (Син. тр., Супр.), мн. ч. ижеса, е от праслав. *jьgo със съответствия в лит. jungas, латв. jūgs, староинд. jugam „ярем, чифт, род, поколение“, нперс. ĵuɣ, лат. iugum, гот. juk, ст.в.нем. juh, англ. yoke, старогр. ζυγόv „ярем, хомот“, от индоевроп. *(H)yugom „ярем, хомот“.[1]
Фразеологични изрази
"Кукушани стоят между първите от ония, които почнаха работа за отхвърляне фанариотското иго, гнетуще българина почти наравно с турския ярем." Π. Κ. Яворов, Съч. II, 173.
Превод
|
|