ибрикчия

ибрикчия (български)

ибрикчия ±

ед.ч.		иб·рик·чия
	непълен член	иб·рик·чи·я·та
	пълен член	иб·рик·чи·я·та
мн.ч.		иб·рик·чии
	членувано	иб·рик·чи·и·те
бройна форма		—
звателна форма		—

Съществително нарицателно име, мъжки род, тип 39

1. Прислужник, който носи ибрика на турчин големец за измиване преди молитва или полива за измиване на гостите на официална трапеза
2. Низкопоклонник, подлизурко, мазник - обикновено използвано за българин, който угодничи на турците в контекста на Османската империя
3. Занаятчия, правещ ибрици

Етимология

Производно от ибрик, с наставката за занятие от турски произход -чия

Превод

албански:  (sq) английски:  (en) арабски:  (ar) арменски:  (hy) африкаанс:  (af) баски:  (eu) белоруски:  (be) бретонски:  (br) виетнамски:  (vi) грузински:  (ka) гръцки:  (el) датски:  (da) есперанто:  (eo) естонски:  (et) иврит:  (he) индонезийски:  (id) интерлингва:  (ia) ирландски:  (ga) исландски:  (is) испански:  (es) италиански:  (it) каталонски:  (ca) китайски:  (zh) корейски:  (ko) корнийски:  (kw) латвийски:  (lv) латински:  (la) литовски:  (lt) люксембургски:  (lb) малайски:  (ms)

маори:  (mi) немски:  (de) норвежки:  (no) персийски:  (fa) полски:  (pl) португалски:  (pt) румънски:  (ro) руски:  (ru) самоански:  (sm) сингалски:  (si) словашки:  (sk) словенски:  (sl) сръбски:  (sr) тагалог:  (tl) тайландски:  (th) турски:  (tr) украински:  (uk) унгарски:  (hu) урду:  (ur) фински:  (fi) френски:  (fr) фрисийски:  (fy) хавайски:  (haw) хинди:  (hi) холандски:  (nl) хърватски:  (hr) чешки:  (cs) шведски:  (sv) шотландски:  (sco) японски:  (ja)