старобълг. знои καυ̃μα „жар, топлина“ (Супр.), сърбохърв. зноj, род. зноjа „пот“, словен. znoj „зной, пот“, чеш., слов. znoj „зной, жар, пот“, пол. znój, род. п. znoju „жар“, рус. зной, род. п. зноя, укр. знiй. Праслав. *znojь, с друга отгласна степен рус. знеять „тлея“ (*znejati), знеть „тлея“ (*zněti < *znei-ti), корен *znoi-/*znei-, вероятно дублетен на *gnoi- (виж гной).
