знаме
Облик
знаме (български)
ед.ч. | зна·ме | |
---|---|---|
членувано | зна·ме·то | |
мн.ч. | зна·ме·на | |
членувано | зна·ме·на·та |
Съществително нарицателно име, среден род, тип 69
- Парче плат, който се използва за означение на държава, съюз, даване на указания и т.н. Знамето се вее от вятъра.
- Висша цел. Святата истина ми беше знамето.
Етимология
старобълг. знамѧ, старорус. знамя „знак, печат“, чеш. znamě, пол. znamię „признак“. Праслав. *znamę, от *znajǫ, *znati „зная“, срв. старогр. γνῶμα „признак“. Производни са старобълг. знамениѥ σημεῖον, σφραγίς „знак, печат“ (Зогр., Мар., Асем., Супр., Сав. кн., Боян.), знаменати σφραγίζειν „подпечатвам“ (Зогр., Мар.).
Фразеологични изрази
Превод
|
|