зифт
Облик
зифт (български)
ед.ч. | зифт | |
---|---|---|
непълен член | зиф·та | |
пълен член | зиф·тът | |
мн.ч. | зиф·то·ве | |
членувано | зиф·то·ве·те | |
бройна форма | зиф·та | |
звателна форма | — |
Съществително нарицателно име, мъжки род, тип 1
- разг. Асфалт, черна смола.
Етимология
От араб. زِفْت през османотур. زفت / тур. zift.
Фразеологични изрази
Превод
|
|