затишие
Облик
затишие (български)
ед.ч. | за·ти·шие | |
---|---|---|
членувано | за·ти·ши·е·то | |
мн.ч. | за·ти·шия | |
членувано | за·ти·ши·я·та |
Съществително нарицателно име, среден род, тип 72
- Състояние на временно прекъсване на изява, свързана със звук, шум и действие. [1]
Етимология
Фразеологични изрази
Превод
|
|
Синоними
- тишина, покой, безмълвие, глухота, мълчание
- спокойствие, успокоение, уталожване
- застой, стагнация, пустош, мъртвило