задушевен
Облик
задушевен (български)
ед. ч. | м. р. | за·ду·ше·вен | |
---|---|---|---|
непълен член | за·ду·шев·ния | ||
пълен член | за·ду·шев·ни·ят | ||
ж. р. | за·ду·шев·на | ||
членувано | за·ду·шев·на·та | ||
ср. р. | за·ду·шев·но | ||
членувано | за·ду·шев·но·то | ||
мн. ч. | за·ду·шев·ни | ||
членувано | за·ду·шев·ни·те |
Прилагателно име, тип 79
Който е дълбоко искрен, сърдечен, топъл. Задушевен разговор. Задушевен тон. Задушевна вечер.
Етимология
Фразеологични изрази
Синоними
Антоними
Омоними
Сродни думи
Производни думи
Превод
|
|