завъртулка
Облик
завъртулка (български)
ед.ч. | за·вър·тул·ка | |
---|---|---|
членувано | за·вър·тул·ка·та | |
мн.ч. | за·вър·тул·ки | |
членувано | за·вър·тул·ки·те | |
звателна форма | — |
Съществително нарицателно име, женски род, тип
Начертание с неопределена форма. Стените бяха нашарени със завъртулки.
Етимология
Фразеологични изрази
Превод
|
|