завист
Облик
завист (български)
ед.ч. | за·вист | |
---|---|---|
членувано | за·вист·та | |
мн.ч. | за·вис·ти | |
членувано | за·вис·ти·те | |
звателна форма | — |
Съществително нарицателно име, женски род, тип 49
- Чувство на досада и злоба, предизвикано от нечии успехи или благополучие.
Етимология
Фразеологични изрази
Превод
|
|
Синоними
завиждане, злоба, злорадство, ревност, ненавист, зложелателство, недоволство