жид
Облик
жид (български)
ед.ч. | жид | |
---|---|---|
непълен член | жи·да | |
пълен член | жи·дът | |
мн.ч. | жи·до·ве | |
членувано | жи·до·ве·те | |
бройна форма | жи·да | |
звателна форма | — |
Съществително нарицателно име, мъжки род, тип 1
- остар. Евреин.
- обикн. мн. диал. Митични едри, високи хора, които според народното поверие Господ е създал най-напред.
- пренебр. Предател.
Етимология
От ит. giudeo „евреин“ през рус. жид.
Фразеологични изрази
Превод
|
|